Чувствам се изгубен в този свят без ценности и със измислен морал. Чувствам се като риба в океан където царуват акулите.
А те хищни и жадни за кръв, неподбират жертвата си, а просто атакуват всичко което застане на пътя им. Затова ако искаш да останеш жив отдръпни се от пътя им, скрий се, не им се пречкай и разбира се недей да мислиш. Това искат те гадните хищни
акули, какт и на това са ме учили моите учители и родители. Но истината е, че отдавна спрях да мисля като тях. Всъщност за да съм по-точен отдавна започнах да мисля.
Беше като, че отхапах от забраненият плод, но не защото змията ме накара да застана срещу Бога, а именно защото Бог такъв път ми бе предписал. Може би мнозина си мислят, че ябълката на знанието, би донесла отговори на всички въпроси, ала се оказа точно обратното - донесе единствен безкраен брой въпроси. А отговорите трябваше сам да открия. И тогава се запитах защо не трябва да заставам на пътя на акулите? Другите щяха да ми отговорят в един глас - защото ще те изядът. И какво за да съм жив трябва да бягам и да се крия цял живот ли? Нима това би могло да се нарече живот? По-добре да умра като герой отколкото да живея със страх. Но тогава "слабите" пак се обадиха: "Мислиш си, че някой ще те нарече герой ли? Ще бъдеш просто поредният изян глупак." Но не е важно вие как ще ме наречете, а какъв ще бъда в очите на Бога. Какъв ще бъда за самия себе си.
А акулите веднъж признават Бога, веднъж го отричат в зависимост от това как им е изгодно. А "рибите-роби" го виждат само тогава когато не виждат друг изход. Но аз вече не бях като тях: изглеждах като тях, миришех като тях, може би понякога
говорех като тях, но не мислех като тях. Бях богоизбран. Бях надарен от Бога с дарбата да виждам невидимото и да чувам в тишината. Самият аз бях дар от Бога за всички риби в целият океан. И стана така както предчувствах, че ще стане! Не, не ме
нарекоха поредната изядена глупава риба. Нарекоха ме рибата акулоубиец. Всичко стана преди толкова, толкова много време и все пак толкова скоро. Тръгнах аз без да слушам никого освен себе си и Бога, тръгнах по пътя на акулите и застанах срещу тях.
Чувах им мислите. В началото и те като другите си казаха:
- Я поредната глупава риба, да я изядем.
- Не сега- каза им шефа им - да видим до къде си мисли, че ще стигне. Да се позабавляваме.
Но аз не се отказвах, дори през ум не ми минаваше. И продължавах с гордо вдигнати перки все напред.
- Ама шефе тоя не спира, не е като другите.
- Вие двамата изяжте го!
Двете акули плуваха срещу мен, а аз все по-бързо плувах срещу тях.
- Абе тоя не се отказва.
- Защо незапочва да бяга като другите - отговорих им.
- Накъде си мислиш, че си тръгнал рибе?
- Идвам към вас да ви изям.
Единият се опита да се засмее, ала другият изпадна в шок и ужас и избяга. Не след дълго и втората акула го последва, но за нещастие се удари в камъните и умря. Като видяха това събитие моите братя всички до един застанаха до мен и тръгнахме заедно срещу другите акули. Но и техните мисли чувах. Едни от тях си мислеха "Хей той е бил прав. Трябва да се опълчим срещу акулите и да сложим край на робството.", а други си оставаха все същите роби: "Боже- мислеха си те- ако той наистина победи акулите, тогава той ще бъде нашият господар и ще ни накаже затова, че не сме го подкрепили." Плувах ме всички риби заедно срещу големите и страшни акули. Подплашиха се, избягаха и започнаха да се крият. Но така става когато използваш страхът като средство за власт - накарая се обръща срещу самият теб. И след това дойде свободата, но само за някои, други си оставаха роби за цял живот. Започнаха да искат отмъщение и наказание за акулите. Казах им: "Забравете за отмъщението. Не разбирате ли сега сте свободни. Можете да правите всичко което поискате." Някои точно така направиха, но други просто незнаеха какво искат
защото бяха свикнали някой друг да мисли вместо тях. Поискаха от мен да бъда техният водач, а аз им казах:
" Какъв водач, бе братя. Аз съм просто едно рибе. Аз съм водач единствено и само на себе си. Съветвам ви и вие да направите така. Не си търсете водачи, а сами бъдете такива. Не искайте от някой друг да ви каже какво да правите, прваете това което наистина искате да правите. Бъдете себе си, братя, бъдете себе си!"
След това потеглих по моя собствен път с моята рибочка. По пътя към неизвестното. Дали останалите риби чуха думите ми? За някои съм сигурен, че ги чуха, ала други слушаха, но не чуваха...

                                        С Мир & Любов
                                                  завинаги
                                                       ваш рибок!!!